България-новинарски блок

Във връзка с възраждането на дискусията, относно въвеждане на предмета "Вероучение" в Българското училище, Всемирното Правослвие призовава вярващите да се молят за успех на това душеспасително и важно за нашето национално бъдеще начинание.

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

Отец Игнатий живееше в къща в двора на храма, в съседни стаи с пазача. И ето че една вечер на вратата се почука.

Обикновено пазачът отиваше да види кой е, дали е спешно и тогава викаше свещеника. Чу отец Игнатий пазачът да се кара на някого и си помисли – дали пък няма нужда от помощ?

Излезе, гледа на верандата стои бос мъж, около четиридесетгодишен, в син работен халат, окъсан анцунг с висящи колене, небръснат – с вид на бездомник. Но мирис на алкохол не се усеща. Краят на октомври е вече, на двора е студено.

На 5.02. 2025 г. се изпълват 19 години от блажената кончина на псковския старец архимандрит Йоан Крестянкин (1910 -2006). Истински изповедник за вярата, дори в годините на репресии и атеизъм, по свидетелствата на своите съвременници придобил даровете на разсъдителност и прозорливост. В момента е обявена процедура по канонизация на личността на о. Йоан Крестянкин, ето някои негови наставления:

Не може да се изброи колко пъти ние, възлюбени в Христа чеда, сме слушали по време на богослуженията думите на боговдъхновения химн на праведния старец Симеон Богоприемец:

Милостинята е изкуство. Училището за това изкуство се намира на небесата, а учителят не е човек, а Бог. Ако смисълът на всяко изкуство се състои в това, то да допринесе някаква полза; а тъй като няма нищо по-полезно от милостинята, то очевидно тя е изкуство, и при това – най-доброто от всички изкуства. Тя не ни дава обувки, нито ни осигурява дрехи, не гради каменни къщи, но приготвя вечния живот, изтръгва ни от ръцете на смъртта, и в единия, и в другия живот ни прославя, гради за нас жилища и вечни чертози на небесата. Тя не дава да угаснат нашите светилници, нито да отидем на сватбата с нечисти дрехи, а ни умива и прави дрехите ни по-чисти от сняг: Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля (Ис. 1:18); тя не допуска да попаднем там, където се намира богатият, и да чуем страшните думи, а ни води към лоното на Авраам.

Къде е ключът за намиране на духовните радости? Отговорът е само един: в молитвата Иисусова. Велика сила има тази молитва. Степените и са различни. Най-първата – това е произнасянето на думите: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“. На висшите степени тя достига такава сила, че може и планини да премесва. Това, разбира се, не всеки може да достигне, но да произнася думите: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ за никого не е трудно, а ползата е огромна – това е най-силното оръжие в борбата със страстите. Нямаш сили да се бориш, откъде да ги вземеш? Единствено от Ииусовата молитва.

Често ние разгласяме не само добродетелите, които притежаваме, но и онези, които не сме придобили, и врагът тозчас открадва от нас и малкото, което имаме. Светските пък користолюбци, когато получат много, искат още повече, и не смятат за нищо това, което вече притежават, стремейки се към нови придобивки и полагайки всички усилия никой да не разбере колко вече са натрупали.

„Чеда, вярно е, че нашите унижения пораждат скръб у светиите и причиняват плач и вопли, които те възнасят за нас пред Твореца на света. Ето защо Божият гняв се излива върху нас поради греховните ни дела. Нашият напредък в светостта обаче предизвиква веселие в сонма на светиите и ги кара да се молят много пред нашия Творец за достигане на блаженството и радостта. Също и Бог изпитва голяма радост от нашите дела и от ходатайството на светиите и ни удостоява с още по-големи благодеяния.

Кондак 1

Избрани чудотворче и дивни угодниче Христов, преподобний отче Антоние, с любов възхваляваме богоугодното твое житие и благодарствена песен за теб пред Бога принасяме. Ти, който имаш велико дръзновение към Господа, от всякакви беди ни освободи, та с радост да ти зовем: Радвай се, преподобни отче Антоние, основоположнико на пустинния живот!

Нравствената любов е най-висшата проява на духа. С нея се оценява до каква степен човек е извисен духовно. Но тя се осъществява с много усилия. Необходимо е напълно да се потисне егоистичното начало, което пречи да се видят болката и нуждата на ближния.

При най-добро желание всеки различно преживява нравствената си любов. В семейството тя е естествена и сама идва, но и там не е съвършена. Съпрузи се развеждат, деца не почитат родителите си, старци се изоставят.