България-новинарски блок

Свещеният храм на Благовещението, наречен „Излъчващ светлина", на остров Тинос вече второ столетие е място на поклонение за всички вярващи от целия християнски свят, които искат да отдадат своята почит на този стълб на Православието и хранител на духа на Пресвета Богородица. Милиони хора изпращат на чудодействената икона на Пресвета Богородица своите молитви, трепетно прекланяйки пред нея колене.

„Светият Дух е любов и Той дава сила на душата

да обича враговете. Който не обича враговете си,

не е познал Бога“ (преп. Силуан Атонски).

Всички искат да бъдат в душевен мир, но как да се постигне това? Предлагаме на вашето внимание пет поучения на атонски старци, за това как да се преодолява раздразнителността.

Във всеки календарен ден от годишния кръг на Православната църква благоговейно се пази животоописанието на мъже, жени и деца, които до последното си издихание не са отпаднали, но винаги са имали ред очите си началника и завършителя на вярата – Иисуса (Евр. 12:2).

Преп. Нил Сорски (1433-1508)

Какво да кажем за презрението и гордостта? Макар имената им да са различни, всъщност те са едно и също: и гордостта, и презрението, и надменността, и надутостта – всички те са окаяни, както казва Писанието: Господ се противи на гордите (Притч. 3:34, слав.), и Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притч. 16:5), и се нарича нечист.

Настъпи денят на Господнето Възнесение. И макар че мнозина вече говориха в общественото събрание, но и нас, маловажните хора, отецът ни насърчава към беседа. И ни се стори справедливо съображението, че мълчанието служи само за завеса на недостига на красноречие и скрива големината на невежеството.

И тъй като вие заедно с отеца и горните сили накланяте събранието към речи и заповядвате да се говори заедно с тях това, което за Господнето Възнесение някога възкликнал и Давид: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти и ще влезе Царят на славата!“ („возмите врата князи ваша и возмитеся врата вечная, и внидет Царь славы“) (Пс. 23:7), то днес и ние ще възпеем това, което има отношение към сегашния празник.

Евангелско четиво (Йоан 9:1-38)
 ДА ПРОГЛЕДНЕШ ДУХОВНО

 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони. (Йоан 9:38)
 Христос воскресе!

      В днешното Евангелско четиво се разказва как Христос извършил над един момък две чудеса: едно голямо и едно още по-голямо. Голямото чудо се състояло в това, че Господ отворил телесните очи на момъка и той от невиждащ станал виждащ. По-голямото чудо – това било отварянето на духовните му очи, вследствие на което той повярвал в Христа като в Син Божий.   

 На 19 май 1746 г.  една българска девойка е убита за вярата си в нашия Господ Иисус Христос  - наричали  я Гана, Ганчица.

Бележки за пострадали християни в Шуменско

  Годината е 1736-а. Започнала е война между Османската империя и Русия. Пет години преди това българите в Силистренско са се разбунтували срещу властта. В процес е ислямизация на българското население. Нарастват българските емиграционни колонии в съседни страни, особено във Влашко и Молдова. След няколко години в Света Гора хилендарският йеромонах Паисий ще започне да пише своята „История славянобългарска”.

Възлюбени братя, Христос воскресе! Днес, както и миналата неделя, пред Вас се разкрива картина с дълбок смисъл, и отново тя ни пренася в съвременността. Христос седи край древния кладенец. Към кладенеца идва за вода самарянка. Господ ? предлага жива вода, водата на живота, която утолява жаждата навеки, учи я, как да получи тази вода на живота. После край кладенеца се появяват учениците, събира се народ, и Учителят на живота на всички обилно дарява водата на живота.

Положението на неженените и неомъжените хора е своего рода опасност и неудобство. Преди всичко то дава повод за нецеломъдрен живот. Опитът показва, че неженените хора, привикнали към такъв живот от младини, остават до старост роби на страстта си, до стари години служат на суетата и угаждат на жените.

.

Разказите за деца „Моят Ангел“ на игуменията на Калоферския девически манастир майка Валентина излизат с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Изданието съдържа 55 пъстри, жизнерадостни и поучителни разкази, всеки от които завършва с кратки стихчета – поетично обобщение на казаното в него. Повод са действителни случки с децата от Калоферското неделно училище.