България-новинарски блог-теология

Милостинята е изкуство. Училището за това изкуство се намира на небесата, а учителят не е човек, а Бог. Ако смисълът на всяко изкуство се състои в това, то да допринесе някаква полза; а тъй като няма нищо по-полезно от милостинята, то очевидно тя е изкуство, и при това – най-доброто от всички изкуства. Тя не ни дава обувки, нито ни осигурява дрехи, не гради каменни къщи, но приготвя вечния живот, изтръгва ни от ръцете на смъртта, и в единия, и в другия живот ни прославя, гради за нас жилища и вечни чертози на небесата. Тя не дава да угаснат нашите светилници, нито да отидем на сватбата с нечисти дрехи, а ни умива и прави дрехите ни по-чисти от сняг: Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля (Ис. 1:18); тя не допуска да попаднем там, където се намира богатият, и да чуем страшните думи, а ни води към лоното на Авраам.

Къде е ключът за намиране на духовните радости? Отговорът е само един: в молитвата Иисусова. Велика сила има тази молитва. Степените и са различни. Най-първата – това е произнасянето на думите: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“. На висшите степени тя достига такава сила, че може и планини да премесва. Това, разбира се, не всеки може да достигне, но да произнася думите: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ за никого не е трудно, а ползата е огромна – това е най-силното оръжие в борбата със страстите. Нямаш сили да се бориш, откъде да ги вземеш? Единствено от Ииусовата молитва.

Често ние разгласяме не само добродетелите, които притежаваме, но и онези, които не сме придобили, и врагът тозчас открадва от нас и малкото, което имаме. Светските пък користолюбци, когато получат много, искат още повече, и не смятат за нищо това, което вече притежават, стремейки се към нови придобивки и полагайки всички усилия никой да не разбере колко вече са натрупали.

„Чеда, вярно е, че нашите унижения пораждат скръб у светиите и причиняват плач и вопли, които те възнасят за нас пред Твореца на света. Ето защо Божият гняв се излива върху нас поради греховните ни дела. Нашият напредък в светостта обаче предизвиква веселие в сонма на светиите и ги кара да се молят много пред нашия Творец за достигане на блаженството и радостта. Също и Бог изпитва голяма радост от нашите дела и от ходатайството на светиите и ни удостоява с още по-големи благодеяния.

Кондак 1

Избрани чудотворче и дивни угодниче Христов, преподобний отче Антоние, с любов възхваляваме богоугодното твое житие и благодарствена песен за теб пред Бога принасяме. Ти, който имаш велико дръзновение към Господа, от всякакви беди ни освободи, та с радост да ти зовем: Радвай се, преподобни отче Антоние, основоположнико на пустинния живот!

Нравствената любов е най-висшата проява на духа. С нея се оценява до каква степен човек е извисен духовно. Но тя се осъществява с много усилия. Необходимо е напълно да се потисне егоистичното начало, което пречи да се видят болката и нуждата на ближния.

При най-добро желание всеки различно преживява нравствената си любов. В семейството тя е естествена и сама идва, но и там не е съвършена. Съпрузи се развеждат, деца не почитат родителите си, старци се изоставят.

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Пс. 65:12). Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?

Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Христо Ботев издава и разпространява „Календарь за година 1875“, който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него. Календарът е поместен като особена ценност в неговите „Съчинения“, издадени през 1907 г. в София под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева. Дните са в двата календарни стила - Григориански и Юлиански. Под ограничителната му рамка пише: „Вь печатница „Свобода“, „Цената му е 1/2 франгъ“ и „Издателъ Хр. Ботйовь“.

В годишния кръг на богослуженията е изобразена цялата история, цялата минала съдба, целият живот на нашата Православна Църква, цялото нейно учение и нравоучение, всички догмати, всички жития, всички подвизи, всички страдания, както на Самия Господ Иисус Христос, Божията Майка, така и на всички апостоли, пророци, мъченици, преподобни, безсребърници и праведници.

Безспорно и всепризнато е огромното значение, което е имала Църквата за българската държава. В основите на нашата духовност е великото равноапостолско дело на светите Кирил и Методий и на премъдрия св. цар Борис Покръстител. Азбуката, на която пишем и четем до ден днешен, е създадена от св. Кирил и доработена от неговите свети последователи специално за целите на покръстителната им мисия. Нашият книжовен език е устроен от светите Солунски братя именно за да прозвучи на български Божието благовестие. А първите думи, написани на този език, са били знаменателни: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1).