България-новинарски блог-теология

„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Йоан. 8:12).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В дните и месеците на нови и тежки изпитания, които заедно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, отново сме застигнати от единствените по рода си радост и надежда, изгрели днес с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

През една тайнствена нощ преди векове ликуващи ангели възвестили на света раждането на Царя на мира и началото на Неговото царство – царството на вечния мир  (1). През тая нощ ангелски уста събудили земята с чародейна песен: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лук. 2:14).

(Паметта му се чества на 20 юни и 23 декември)

Равноапостолният просветител на българския народ свети Наум просиява със светлината на Христовото благовестие и става избран съсъд на Божията благодат. Сведения за живота му черпим от три източника: гръцко житие, Панонски легенди и Обширно житие на св. Климент. В тях пише, че „светият и велик отец наш Наум произхожда от Мизия“.

(Продължение)

2. Един брат попита стареца:

– Как се получава така, че тези, които живеят в света, не спазват пост, пренебрегват молитвата, не посещават бдения, насищат се с всякаква храна, дават и вземат каквото искат, нападат се един друг, през по-голямата част от деня се занимават само с това да дават клетвени обещания и да не ги изпълняват…

Когато не живееш с Христос, пребиваваш в меланхолия, в тъга, в тревога и безпокойство. Случват се всякакъв вид аномалии, дори в нашия организъм. Тялото бива повлияно, ендокринните жлези, далакът, жлъчката, панкреасът и стомахът.

В този ден отец Евгени извършваше опело на дванадесетгодишната Люба. Тя изглеждаше на не повече от осем години. Личицето на малкото и крехко момиче почти не се виждаше сред морето от маргаритки – любимите ? цветя. Редом с нея в ковчега лежеше старо и протъркано плюшено мече…

Св. новомъченик Филумен Агиотафит (Божигробец), със светското име Софоклис Хасапис, бил по произход от о. Кипър. Родил се на 15 октомври 1913 г. в енорията „Св. Сава” на кипърската столица Никозия. Родителите му произхождали от с. Орунда (епархия Морфу) и се казвали Георги и Магдалина Хасапис (затова светецът е наречен още „Орундец” или „Кипърец”).

„Радвай се, изпълнение на

Създателевото промишление”

/из тропара на празника/

В годините преди да настъпи благодатното месиянско време, в Палестина живеели благочестивите съпрузи Йоаким и Анна. Те в преклонна възраст измолили от Бога своята рожба Мария и от благодарност обещали да Му я посветят. Ето защо, когато Мария навършила 3-годишна възраст, тя била доведена от родителите си в Йерусалимския храм, където те, изпълнявайки обета си, я оставили в ръцете на първосвещеника Захарий, за да се възпитава и расте телом и духом в дома Господен.

Преди две хиляди години човечеството с надежда чакало идването на Спасителя. Но повечето хора си Го представяли като земен цар и затова не забелязали деня на Неговото Рождество. Витлеем спял спокойно и само пастирите чули ангелското благовестие. Тъй като сърцата им били чисти, на тях била открита тайната на въплътената Любов.

С безумна радост ми съобщавате, че Вашата дъщеря е избрана за кралица на красотата, и сякаш очаквате моите поздравления. Срам ме е дори и да пиша за това, и вместо поздравления Ви изказвам дълбокото си съболезнование.