България-новинарски блог-теология

„Кои сме и какво ще стане с нас, какво е човекът“, тези вечни въпроси зададе Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил по време на проповедта си в брезнишкия храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“.

Днес той оглави патриаршеската света литургия за празника Неделя на преподобна Мария Египетска.

Патриарх Даниил допълни, че колкото и мислители да са се явили, категоричен отговор на този въпрос няма. „В Свещеното писание, а после и Господ Иисус Христос, ни показа кои сме и какви сме, какъв е нашият път“, каза пред събралите се Българският патриарх.

Днес Православната Църква прославя света Мария Египетска, която станала от велика грешница - велика праведница. И така, радвайте се грешници! За вас не само е отворена вратата на покаянието, но и е приготвен чертогът на славата. Вижте каква е била и каква е станала Мария и се въодушевете мъжествено да извървите нейния път. Призовал я Господ, тя станала и тръгнала, и като тръгнала, вече не се върнала назад. Днес Господ призовава и всички нас, и кой не се е отзовал на това Негово милостиво призоваване? Почти всички вече поговяха, изповядаха се и се причастиха със светите Тайни, тоест чуха Божия зов и се изправиха. Нека сега да вървим неотклонно по пътя, по който е вървяла Мария, след като се е изправила от падението, за да достигнем това, до което е достигнала тя накрая.

В митрополитската катедрала „Св. вмца Неделя“ в столицата Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи малко повечерие и целия Велик покаен канон на преп. Андрей Критски, както се полага в сряда на петата седмица от Великия пост. „Великият покаен канон е удивителен по своята дълбочина – каза в словото си Негово Светейшество, – ние изпитваме благодатното въздействие на молитвите на свети Андрей, който от дъното на душата си е викал към Бога както за прошка на неговите грехове, така и чрез много примери от Стария и Новия Завет да приведе в умиление всички нас, така че да подпомогне и нашия вопъл към Бога: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме! Дарувай ни, Господи, прошка на греховете“.

Не бива да крием, че нашето знание е твърде ограничено и е изпълнено с незнание; защото гърлото различава храната, слухът разпознава мислите; при поглеждане към слънцето се познава безсилието на очите; а словата откриват неразумието на душата. Но законът на любовта ни принуждава да се стремим към онова, което е свръх мислите.  И тъй, аз мисля (впрочем, не твърдя), че след словото за странничеството и дори в самото това слово, трябва да кажа нещо за сънищата, за да знаем и за това коварство на нашите злохитри врагове.

„Иисус рече на учениците Си: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“ (Мат.16:24).

Братя и сестри, днес тези думи особено привличат нашето внимание. Ние трябва да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да вървим подир Спасителя. Това е заповедта Му, ако искаме да бъдем Негови ученици и последователи! Под кръст тук се разбират скърбите, нещастията и несгодите в живота. Но за да можем успешно и достойно да носим кръста си, първо е нужно да се отречем от нашите страсти и похоти, гордост и себелюбие!

Хората работят в неделя и на празник и върху тях се сипят беди. Според правилата, преди вечернята, в навечерието на празника или срещу неделя всяка работа се прекратява.

По-добре е, ако е възможно, човек да поработи повече предишния ден, така че да не работи по време и след празничната вечерня.

Покайте се и вече не грешете - ето цялата тайна на подготовката за получаване на оправдателна присъда на Страшния съд. Покайте се! - Много ли е това и трудно ли е то?

Цялото дело на покаянието се съдържа в няколко думи: „Съгреших, няма вече да греша”. Трудно ли е да кажем това? А между това, каква голяма сила се крие в тези няколко думи.

В първата неделя на Великия пост нашата Църква празнува победата на Православието над ересите. Историческото събитие, което е основа и източник на това честване, била победата на Църквата над иконоборчеството. Иконоборците настоявали, че почитането на икони противоречи на християнството. Те не приемали поклонението пред Христовата икона, точно както и почитането на икони и свети мощи.

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния (грешната)!

Вярващи, ние имаме велико оръжие! Това е силата на Животворящия Кръст. Като помисли човек, и му става страшно за невярващите, те са абсолютно беззащитни. Това е все едно, ако напълно невъоръжен човек отиде през нощта в гъста гора; той ще бъде разкъсан от първия срещнат звяр и няма да има с какво да се защити. Ние обаче няма да се страхуваме от бесовете. Силата на кръстното знамение и името Иисусово, което е страшно за Христовите врагове, ще ни спаси от лукавите дяволски мрежи…

Стихове:

Нелепо бяха изхвърляни иконите;

Радвам се, виждайки ги благолепно покланяеми.

В този ден, в първата неделя от светия пост, Христовата Църква е приела да празнува тържеството на Православието, сиреч възстановяване поклонението на светите и честни икони, извършено от Михаил и светата и блажена царица Теодора, и от свети Методий, патриарх Константинополски. А то е станало така.