България-новинарски блог-теология

„Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България..."

Така започва житието на св. великомъченица Злата Мъгленска, написано от преп. Никодим Светогорец.

Мъглен е средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция). Съществувал до 18 век.

През 1942 г. е отпечатана книгата на сравнително малко познатия днес историк и краевед Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“ с описание на един отминал бит на някои селища от Търновския край:
„...Къпиново заема десния бряг на реката. Мястото е вълнообразно: издигат се три могили, между които се промъкват низини. Под западната могила се намира старата, ниска узем-църква, построена според надписа на западната ѝ врата „през 1845 г. на името на Успение Богородично“. Същата тази църква се намира под покровителството на света Петка.

Византийският император Михаил Палеолог, за да укрепи империята, сключил уния с папата. Обявилите се против това били преследвани: двадесет и шест Зографски подвижници, които изобличили това отстъпление, били изгорени в една кула в двора на славянобългарския Зографски манастир през 1284 година.

(† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов).

Свети отци като Григорий Богослов и Амвросий Медиолански споменават бегло за пътуването на апостол Тома в Индия. Вероятно преданието за това вече е било утвърдено към IV век. Така, преподобни Ефрем Сирин вече бил написал няколко химна, посветени на пребиваването на св. Тома в Индия.

Доклад на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил пред Втората международна конференция по случай 100 години на сп. „Теология“, гр. Солун, 29 – 30 септември 2025 г.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ТЕХНОЛОГИЧНОТО РАЗВИТИЕ И НАШИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ОТГОВОР КЪМ ТЯХ

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Ваше Високоблагоговейнство, почитаеми Декан на Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет,

Уважаеми господа Президенти на департаменти на Богословския факултет,

Уважаеми преподаватели и участници в конференцията,

Скъпи студенти,

Обични в Господа братя и сестри,

За мен е изключителна чест и особена радост да участвам в първата сесия на Втората международна конференция, посветена на списание „Теология“ на тема: „Православното богословие и „онтологията“ на технологията: антропологически, политически, икономически, социални и културни последици“.

Веднъж заведох при опитния духовен старец дядо Назарий една моя позната, която увличаше с хороскопи и предсказания доста народ след себе си. Всичките те бяха интелектуалци, с добро материално положение - лекари, банкери, бизнесмени. Между другото, врачките много обичат да говорят за Бога, да си слагат икони и да пращат клиентите си при свещеник да им чете пред иконите - един вид  те самите се явяват копипейст на перефразирания евангелски разказ „...истината не трябва да излиза от бесовската уста..."

   … Ако ние прекословим, дразним с непокорството си началниците си, значи грешим против петата заповед. Господи, прости на нас, нежелаещите никому и в нищо да се подчиним по безмерната си гордост, своеволие и опърничавост.

Може би някой от каещите се днес участва в богослужението: пее или чете на клироса.

Ако на небето нищо не вършат без молитва, ако по-чтимата от херувимите и несравнено по-славна от серафимите майка на Сина Божий се моли, то какво остава за нас, нещастните грешници? Не случайно и св. апостол Павел ни съветва: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1Сол. 5:17-18). Колко много губят онези, които не се молят и тези, които с неохота вършат това! Истинската молитва е сладка за душата, затова няма човек, който да вкуси от нея и да не усети сладостта ѝ!

Всеки човек е неповторимо и своеобразно явление; пътят на всеки подвижник също е своеобразен и уникален, но все пак хората, в стремежа си да класифицират явленията според различни признаци, прибягват до класификация и в този случай.

През изминалите векове християнство опитът на Отците отбелязва три рода или типа в отношението към последователността на християнския духовен живот.

Братя,

Днес, като празнуваме, ние се веселим духовно за издигането на Кръста Господен.

Днес ние се радваме поради възвисяването на честното дърво.

Днес бива издигано нависоко славното дърво и високо издига от гибелта нас, лежащите в грехове.

Днес скритото в земята дърво излиза на светлина. Наистина, и след разпятието и смъртта Христос е Господар на смъртта и на живота. Господ умъртви смъртта и възкръсна от мъртвите на третия ден.