България-новинарски блог-теология

Коя е тази Дева и от какви родители е произлязла, ще кажем накратко, поглеждайки, по възможност, в историята. Мария, славата на всички (земнородни – б.пр.), се родила от племето Давидово и от семето Йоакимово. Тя произхождала от Ева, а била чедо на Анна. Йоаким бил мъж кротък, благочестив, възпитан в закона Божий. Като живял целомъдрено и ходел пред лицето Божие, той остарял бездетен: цветущите му години не довели на продължение на рода.

Господ, Който живее на небесата, като поиска да се яви на земята и да живее между човеците, преди това си приготви на нея място, в което да се всели Неговата слава – Пречистата Своя Майка: защото обичайно е у царете, когато те искат да посетят някой град, преди това да си приготвят там палат за своето пребиваване.

Пресвета Богородица, заченала и родила Богочовека, стана превъзхождаща всички светии и ангели. Според обяснението на преподобни Григорий Синаит, Пресвета Богородица беше този единствен словесен съсъд, в който Бог се всели със собствената Си същност.

Да живееш в този безрадостен живот — смирен, неизвестен, гонен, със жертви, лишения, клевети, с евангелски плам, с любов към ближния, с незлобие, простота, апостолска бедност, божествени откровения, преобразен от божествена любов, с непрестанна молитва, с уверения свише за духовния ти път — и в последния предсмъртен час да не те е напуснал още страхът от смъртта и Страшния съд, и да смяташ себе си за най-последния и най-презрения грешник!

Всякакъв опит да се представи в един текст личността на йеромонах Серафим Роуз е предварително обречен на неуспех. Защото не е възможно чрез биографично описание (тук), нито чрез анализ на тематиката на богословските му съчинения да се разкрие в цялост висотата на неговото православно подвижничество, нито пастирското му служение, а най-вече и богословските достойнства на неговата мисъл, в които прозира неизмерима любов към Господ Иисус Христос, към Светата православна църква и нейното спасително учение.

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Днес е малкият Разпети Петък, вторият Разпети Петък. Защото днес е приел смърт най-великият от всички родени от жени –  светият Предтеча и Кръстител Господен Йоан. На Разпети Петък хората убиха Бога, разпнаха Бога. На днешния голям светъл празник хората убиха най-великия сред хората.

Пресвета Богородица възкръсна на третия ден след своето блажено успение и сега живее на небесата с душа и тяло. Тя не само живее на небесата – тя царува там. Тя, като Майка на Небесния Цар, е наречена Царица Небесна, Царица и на светите Ангели, и на светите човеци. Тя е дарена с особена власт и с особена смелост да ходатайства пред Бога за човешкия род.

- Ваше Високопреподобие, Голяма Богородица се празнува в България на 15 август, а в българския манастир “Зограф” и на цяла Света гора - на 28 август. Докога датите на църковните празници ще ни разделят?

- Това зависи от самия народ, той трябва по-усърдно да иска връщането на стария календар. А сред повечето хора цари безразличие. На църковно-народния събор в Рилския манастир някои са поискали въпросът за календара да влезе в дневния ред, но повечето са гласували против. А по-малко от 10% от православните християни са по новия стил - Гърция, България и Румъния. А по стария са Русия, Украйна, Грузия, Сърбия, Македония, Йерусалим, Света гора. Има много чудеса, които съвсем ясно показват кой календар е правилен.

Например отец Красимир (Капитанов) от Шумен наскоро ми разказа, че една жена преди повече от година била тежко болна и лекарите не давали надежда, че ще оцелее. В съня ѝ обаче се явява св. Богородица и казва, че точно след три дни - в деня на св. Йоан Рилски, ще оздравее. Така и станало за почуда на лекарите. И наистина този ден бил празник на св. Йоан Рилски, само че по стар стил! Тоест Света Богородица не се води по новия календар.

Благодатните дарове на Светия Дух, с които апостолите били изпълнени, изобилствали в много по-голяма степен у Пресвета Богородица. Тя притежавала и дар на пророчество, и дар на прозорливост, и дар на чудеса и безброй много други дарове, известни на Този, Който дава даровете и е приел даровете. Докосването до нея изцелявало неизлечими болести. Девственото, осветено от Бога тяло станало вместилище и извор на чудеса.

  От първите стъпки на подвижническия си живот старецът копнеел за среща с духовен отец - духовен човек в пълния смисъл на тази дума, който да притежава необходимия опит и да може да му стане наставник и ръководител в този толкова деликатен и тайнствен живот. Въпреки всичките си разочарования, както ни казваше, той не преставал да търси и да се надява.