България-новинарски блог-теология

1. Присъствай колкото е възможно по-често на литургия и по време на извършването ? стой в крепка и светла вяра в извършваната тогава Божия жертва. Тайнството на Тялото и Кръвта е Божествена храна за християните и е жертва. Не всички и невинаги се причастяват по време на литургия, но жертвата се принася от всички и за всички. Затова и всички трябва да участват в нея. А участват с вяра, болезнено съкрушение за греховете, самоунижение и преклонение пред Господа, заколващ се като агне за живота на света. Дори само живото съзерцание на това тайнство силно съживява и пробужда духа.

„Днес е началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божий – Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него да викаме на Богородица: радвай се Благодатна, Господ е с тебе“.

Благовещението е разкриване на предвечното тайнство за нашето спасение. „Днес се радва цялото творение понеже се унищожава праотеческата клетва, за което непрестанно Ти зовем: радвай се, Обрадована“ (седален на трета катизма на утринната служба на празника).

Стихове:

Нелепо бяха изхвърляни иконите;

Радвам се, виждайки ги благолепно покланяеми.

В този ден, в първата неделя от светия пост, Христовата Църква е приела да празнува тържеството на Православието, сиреч възстановяване поклонението на светите и честни икони, извършено от Михаил и светата и блажена царица Теодора, и от свети Методий, патриарх Константинополски. А то е станало така.

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,

ДРАГИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В Първата неделя от Великия и спасителен пост Църквата отново насочва нашите мисли и внимание към светото Православие, към онова право-славене на Бога, което е отличителен белег само на онази Църква, която е останала изцяло вярна на спасителното Христово учение – такова, каквото то е предадено в света от нашия Господ Иисус Христос и от Неговите просветлени от Светия Дух ученици.

В тeзи дни влизаме във великия духовен период на благословената света Четиридесетница на Великия пост.Светата и велика Четиридесетница е вълнуващ и трогателен период, време за покаяние, сълзи, промяна на човека, период на нов етап в духовния живот.Нашата Църква като любяща майка, грижеща се за своите деца християните, е определила това време на св. Четиридесетница за особен подвиг, за борба, за да ни помогне колкото може повече да се очистим, да се приближим към Бога, за да се удостоим да празнуваме великия и светъл ден на светото Възкресение.

Чрез Своята Божествена сила Светият Дух съединява всички верни в едно тяло, в Църквата: Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени (1Кор.12:13). Той е Строителят и Създателят на Църквата. Съгласно боговдъхновена фраза на св. Василий Велики: „Светият Дух съзижда Църквата“ („Тълкувание на книгата на св. пророк Исаия“). Чрез Светия Дух ние се вглеждаме, включваме се в Църквата, ставаме част от нейното тяло. 

Митарства - нещо от рода на застави или митници, които срещат по пътя си душите на починалите, възнасяйки се към престола на небесния Съдия. При тях стоят духовете на злобата и взимат от всяка душа, виновна в някакъв грях, своего рода данък или откуп, състоящ се в поставянето пред тях на противоположното на този грях добро дело.

С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ? участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:

1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. 

Когато Николай Соболев преминал в четвърти курс на Семенарията, то инспекторът Теофан поставил ребром въпроса – ще става ли монах? Николай, поради смирението си, се считал за недостоен за монашеския подвиг и много се измъчвал, че не знае каква е волята Божия. За да разсее недоумението си, той написал писмо на св. Йоан Кронщадски (който преди това дава специално благословение на младия семинарист - бел. Всем. Прав.), но той не му отговорил. Николай написал писмо и на св. Анатолий Оптински, но старецът му отговорил, че задочно не може да даде отговор на този въпрос. Когато семинаристът получил написаното от о. Анатолий, той още повече започнал да скърби, че никак не е успял да получи отговор на своя въпрос.

„Идеологията, която се крие зад икуменизма, е идеология, отнасяща се към вече добре известни ереси: "Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега..." (Иеромонах Серафим (Роуз).