България-новинарски блог-теология

Знаменателно е, че след идването Си в света, преди да встъпи в подвига на нашето спасение, Господ положил в основата му четиридесетдневен пост. Чрез това Той ни е дал заповед и ние да полагаме поста в основата на нашето лично спасение от дявола и от всички бесовски козни, които действат върху нас чрез нашите страсти.

Целта на нашия живот се състои в това да станем съвършени и свети, да станем Божии чеда и наследници на Царството небесно. Да бъдем бдителни: да не би заради сегашния живот да се лишим от бъдещия, да не би поради житейски грижи и проблеми да пренебрегнем целта на нашия живот.

Светите ангели заслепяват със своята красота и небесна благодат. Те са изпълнени със светлина и Божествена любов.

Недоумявам как сърцата им могат да издържат и да не спират под въздействието на Божествената любов, как не изнемогват и не престават да се потапят с ума си в бездната на най-висшите съзерцания.

Един ден докарали в Рилски манастир една бесновата. Тя била много буйна и затова я връзвали с въжета. Родителите ѝ едва я довели до св. обител и я затворили в една стая. Някои братя казали на схимонах Павел за нея. Старецът взел китка босилек  и светена вода и отишъл да я поръси. Тя започнала да го ругае най-вулгарно и викала на майка си: „Изгонете го тоя! Той ме ръси с огън!“

„Обичайте всички хора, дори и враговете си. Това е най-важното. Винаги имайте любов и към тези, които ни обичат, и към тези, които ни мразят. Прощавайте им и обичайте всички, дори и ако ви сторят най-голямо зло. Тогава ще бъдете истински Божии чеда... Като духовни мои чеда, обичайте цялото човечество, без никаква омраза. Само така ще бъдете чеда на стареца – и сега, и във вечния живот. Проповядвайте само любов. Това е основният Божий закон. Любов и само любов...“

- Отче, могат ли подсъдимите мъртви да се молят?

- Идват в съзнание и търсят помощ, но не могат сами да си помогнат. Ония, които са в ада, едно-единствено нещо биха поискали от Христа: да поживеят пет минути, за да се покаят. Ние, които живеем, имаме време за покаяние, докато горките починали вече не могат сами да подобрят участта си, но очакват помощ от нас. Затова имаме дълг да им помагаме с молитвите си.

Във връзка с честването на празника на 26-те Зографски мъченици по Юлианския календар, включително и в българския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ на Света Гора Атон, бихме искали да отбележим, че подвигът, извършен от сродните ни по род и вяра мъченици се явява основополагащ в този исторически момент за бъдещето на целия православен свят.

Една от най -забележителните личности на небосклона на Българската Святост е свети патриарх Евтимий Търновски. Той произлиза от знатния болярски и благочестив род Цамблакови, който е дал не само велики просветители, но и свети архиереи (вж. св. Киприан митрополит Московски и на цяла Русия (1336–1406). Ученик на друга обаятелна личност от българската история – преп. Теодосий Търновски, от когото е бил въведен в лоното на исихастката традиция (днес може да бъде открита в своя жив вид на Света Гора Атон).

„Ние считаме начало на Възраждането, на пробуждането, на съзнанието на народа, написването на „История славянобългарска“, но да не забравяме, че там, в светата Рилска обител, беше онова дихание на молитвата, на общуването с Бога, което възкресява човешката душа и човешкото сърце, за да даде сили да се свърши и общата работа за пробуждането на народа и за освобождението на отечеството ни“.

Български патриарх и Софийски митрополит Даниил

„Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България..."

Така започва житието на св. великомъченица Злата Мъгленска, написано от преп. Никодим Светогорец.

Мъглен е средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция). Съществувал до 18 век.