България-новинарски блок

На Петдесетница получаваме дара на Светия Дух, който ни учи Кой и какъв е Бог. Бог не е теория, не е мисъл. Той е Дух и никой не може да изповядва Иисус Христос, че е Син Божи, освен чрез Светия Дух.

„На Петдесетница се ражда Църквата и оттогава започва това спасително велико дело – просвещаването и освещаването на човека", отбелязва Видинският митрополит Даниил в специално интервю за Радио България.

 (Четат се след св. Литургия в деня на Света Троица)

На Петдесетница – роженият ден на Христовата Църква, се прославя Божието милосърдие – изпращането на Светия Дух над апостолите и силата на Духа, просвещаващ цялата вселена. „Величаем Те, Живодавче Христе, и почитаме Всесветия Твой Дух, Който от Отца си изпратил на Твоите ученици”.

Има случаи, когато в последните дни от земното странстване на човека Бог отваря очите на отпадналите от Православието, за да опознаят истината и да не погинат те и близките им. Типичен в това отношение е следният случай:

Дора Запрянова, родом от Бургас и живееща с мъжа си в София, ме посети на 5 април 1956 г. и ми разказа следното:

Преди шест месеца загубих майка си. Тя живееше в Бургас и беше много добра християнка. От нея сме научени да вярваме, да ходим на църква, да постим, да се причастяваме и пр.

Освен дните за помен на всеки покойник в близост след смъртта му, има и дни за помен общо за всички покойници. Това са дните на тъй наречените Задушници. Те водят началото си от апостолски времена. Древните християни в тия дни се събирали наедно на гробищата, както и днес, за помен на умрелите.

И тези общи дни за помен са винаги в съботен ден. Събота – еврейска дума, означава „покой, отдих“ (Бит. 2:3).

НЕБЕСНО-ЗЕМНАТА ЦЪРКВА

Универсалността на Църквата не се ограничава с физическия свят, а се простира и в небесния свят. Бог Отец  „съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа“. Той е „по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Еф.1:10; 21-23).

Чистоплътните хора се грижат за чистотата на дрехите си, стараят се да избягват всеки човек, който може да ги изцапа с мръсотия. Не може да не се отдалечат от нечистотата – ако не го направят, непременно ще се изцапат.

Точно така и християнинът трябва да пази чистотата на сърцето си, да стои по-далече от изпълнени с духовна нечистота хора.

Никейският събор

Призивът за събор в Никея предшества появата на ново разделение в Александрийската църква, причинено от учение, проповядвано от местния презвитер Арий. Той е родом от Либия, изучавал християнско богословие в Александрия и Антиохия. В Александрия вече на границата между III и IV век презвитерите оглавяват християнските общини в отделните квартали със свои храмове, подобно на съвременните енории, и имат голяма самостоятелност.

И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.

Благослови, отче!

Благочестиви християни, днес небесата се веселят и отварят дверите си, за да приемат Иисус Христос, своя Творец, Който се възнася с тялото Си от земята на небето. Днес ангелите радостно посрещат царя си, за да вдигнат тялото Му на раменете си, и Той днес сяда отдясно на Бог Отец, където си беше отначало, както ще чуете сега от Евангелието.

Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 24

Като причислява разкола към второто след ереста еклезиологическо отклонение, св. Василий Велики учи, че „ония, които са отстъпили от Църквата, са нямали вече в себе си благодатта на Светия Дух, защото е оскъдяло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство“ [1]. А по-нататък той продължава да говори за това, че те не могат вече чрез тайнствата да преподават на другите благодатта, от която сами били отпаднали: „Така че, веднъж отпаднали и станали миряни, те са нямали вече власт нито да кръщават, нито да ръкополагат, следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали“[2].

Какво трябва да правим, ни питат, за да не отпаднем от Изкупителя и да не предизвикаме Божия гняв? „Затова – отговаря на този въпрос свети апостол Павел – трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем“ (Евр.2:1). Това означава, че трябва да прекараме живота си с особено внимание към Новия Завет (договор – б.пр.), в който Бог благоволи да встъпи с нас, съединявайки ни със Себе Си чрез светите тайнства, изявявайки ни Своята пресвята и съвършена воля в Евангелието, увенчавайки верните синове на Новия Завет с явния и осезаем дар на Светия Дух.