България-новинарски блок

Тъй като човекът е живо същество, състоящо се от душа и тяло, за него е необходимо и прилично да поддържа и едното, и другото в добро състояние; и тъй като от тях (двете) произлизат прегрешения, затова и чистотата на тялото служи като предпазно средство, чрез което хората се удържат от всичко вредно и от всички неправедни дела, а чистотата на душата е средство да се запази непокътната вярата в Бога, без нищо да прибавя или да се отнема от нея.

 Сега с благодатната помощ на Пресвета Богородица ще говорим за нейното преславно възлизане от този свят във вечното Царство на Сина ?. Този разказ е истински радостен и приятен за слуха на всеки боголюбец.

Та когато Христос, Бог наш, благоволи да пренесе пресветата и пречиста Своя Майка от тоя свят в Своето Царство, за да получи тя нетленния венец за свръхмерните си подвизи и добродетели, да я постави подобаващо за Майка Божия отдясно на Себе Си в „дреха със злато везана; в изпъстрена дреха я довеждат при Царя“ (Пс.44:14-15) и да я провъзгласи за Царица на всички творения, отвеждайки я до най-вътрешните завеси и въвеждайки я в небесната Светая Светих, Той предварително ? известил за това славно нейно преселение.

За изясняване на тайнството на настоящия празник и разкриване на истината, ни е необходимо да се обърнем към самото начало на днешното Евангелско четиво: „След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина“ (Мат. 17:1).

Moят път в монашеството беше предшестван от запознанството ми със стареца Паисий. Бях вече студент в Богословския факултет на Солунския университет. Това се случи при една от нашите първи срещи, именно вечерта, когато за първи път бях останал заедно с него в каливата му.

Той тогава още не се подвизаваше в Панагуда, а в оставената му от руския старец Тихон килия „Въздвижение на Кръста Господен“ в землището на манастира Ставроникита. 

Беше в навечерието на празника Въздвижение на Кръста Господен през 1977 г., т.е. беше храмовият празник. Но въпреки това нищо не предвещаваше това, което щеше да се случи...

Богородичният пост е един от четирите многодневни поста в Православната Църква. Той завършва с празника, в чест на който е наречен – Успение на Пресвета Богородица (15/28 август). Той и още един празник – Преображение Господне (6/19 август) – създават нагласата за Богородичния пост, напомняйки ни за удивителното смирение и готовност, с които Господ и св. Богородица преминават през всичко, което им е определено (от църковно-славянски "уготованно" -  приготвено) по Божия воля, показвайки го с целия си земен живот.

Влизаш тихо-тихо в храма, на пръсти, отваряш безшумно вратата, защото в това време другият човек се съсредоточава, старае се да се съсредоточи колкото може повече, за да се доближи до Бога, и ти не искаш да го прекъсваш. Всяко ненужно движение в църквата отвлича ума на молещия се, дава повод на дявола да причини безпокойство, така че молещите се да изгубят контакта на ума си с Бога.

В нашето светско съвремие името на св. Мария Магдалина силно нашумя покрай множеството криминално–авантюристични романи и филми. Те убеждават съвременната аудитория, че християнската светица е имала някакви „специални отношения” с Иисус Христос и е била дарена с дете от този съюз. 

Мислих си, че подобни филми могат да заблудят само невъцърковените православни християни, които не са съвсем наясно с учението на Църквата за светицата. Но се оказа друго – разбрах, че много православни, сред които и академични учени, си мислят,  че Мария от Магдала е същата онази блудна Мария, за която говори Новият Завет.

 Дълбоко важният и тайнствен догмат за троичността в Лицата на Единия Бог отличава нашата християнска религия от всички други.

Цели хилядолетия е живял богоизбраният еврейски народ, вярвайки в Единия Бог – явилият Своето всемогъщество и непостижима премъдрост в сътворението на вселената; Своята правда – във всемирния потоп; Своето милосърдие и любов към Своя народ – в чудесното извеждане на евреите от дългия египетски плен, в преминаването през Червено море; в беседите на планината Синай с великия пророк Мойсей и в даруваните чрез него Десет Свой заповеди, и в много, много други велики събития,

С видео-обръщение в официалния сайт на Ловчанска епархия Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил приветства православните християни с великия празник Петдесетница.

След св. Литургия на този ден – рожденият ден на Едната Света, Вселенска и Апостолска Църква, се отслужва вечерна служба и на християните се раздават орехови клонки. Те символизират огнените езици на Светия Дух, слезли върху Христовите апостоли събрани в Сионската горница в Йерусалим, а чрез тях – и върху всички православно вярващи до края на вековете.

И тази година с особена тържественост в ПКСХП „Св. Александър Невски“ бе отбелязан празникът на снизхождането на Светия Дух над апостолите и основаването на Църквата Христова.

Словото на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод Григорий Врачански, който възглави тържествената света Литургия, може да проследите във  ВИДЕОТО, публикувано на официалния сайт на Св. Синод на Българската православна църка – Българска Патриаршия.