България-новинарски блок

В Христовата Църква всеки ден се споменават един или няколко светии. Освен това всеки ден от седмицата е посветен на особено поменаване; така например съботата е посветена на паметта на всички светии и починали. Молейки се ежедневно за починалия при всяко богослужение, Църквата изисква и от своите членове да не забравят отишлите си от този свят, да се молят колкото е възможно по-често и усърдно; но особено усилени молитви за починалите изисква Църквата в събота като ден, нарочно посветен на спомнянето на всички светии и всички починали.

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име;

да дойде Твоето царство;

да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на длъжниците си;

и не ни въвеждай в изкушение,

но ни избави от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!

Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците — т.е. на всички, които не са православни — е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване с еретици. Защото “какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо между тъмнина и светлина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (ІІ Кор. 6, 14–15).     

Според 45-то Апостолско правило “Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи да действуват в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат (т.е. лишен от сан)”. 

Сляпата Къртица и Слънцето

Къртицата каза: „Няма Слънце! Няма! Ако имаше, аз щях да зная. Аз всичко виждам, всичко зная. И никой, никой не може да ме убеди, че съществувало било Слънце“.

С удивително самочувствие тя рече и отсече! Убедена твърдо в правотата си, Къртицата упорито повтаря и разгласява своята истина. Нашироко и надълбоко. Бедната Къртица! Вика и се надвиква. Спори в диспут. Артистично държи микрофона. Иска всички да ? повярват.

ИЗВЪНЗЕМНИ

С големите деца разгледахме въпроса и за извънземните, наричани НЛО – неидентифицирани летящи обекти. Това ги определя като непознати, несравними с нищо познато на човека. Децата се страхуват от тях и трябва да знаят как да се предпазват.
Науката си служи с предположения. Някои допускат, че имало извънземни цивилизации, което не е вярно. Обектите съвсем не са цивилизовани.

На 25-ия ден от Пасха, или в половината време до Петдесетница, се припомня Христовият зов към духовно жадните. В последния ден на празник Шатри, празнуван 7 дни в спомен на скитанията на иудеите из пустинята, в който ден народът се е трупал да си налее вода от Силоамския извор, Христос заговорил за духовната жажда:

Мястото, на което стояхме в окопа, изглеждаше някак особено. Буквално, сякаш някой ни помагаше: немците ни атакуваха с превишаващо мнозинство, а ние ги отблъсквахме, като загубите ни бяха удивително малки.

А в този ден боят беше особено жесток. Цялото бойно поле беше покрито с тела на убити - наши и немски. Боят стихна едва към вечерта.

Всеки се зае със своя работа и чакаше кога ще донесат вечерята. Аз извадих цигарите, запуших, а моят замляк Иван Божков застана отстрани.

Христос Воскресе!

Свършиха страданията и смъртните мъки на Богочовека Христос! Той почина, умря на кръста с плътта Си, предавайки духа Си в ръцете на Своя Бог Отец, и в третия ден възкръсна със силата на Своето Божество, като разруши ада и смъртта. Със Своето възкресение Той стана най-великият Победител, какъвто светът никога не е виждал и никога повече няма да види: защото Той със Своето възкресение положи началото на възкресението на целия човешки род, което трябва да се извърши в последния ден.

Свършила най-страшната драма в историята на света. Пречистото Тяло на нашия Спасител увиснало безжизнено на раздраните от гвоздеите рани... Клюмнала на гърдите Светата глава.

Започнали да се разотиват, биейки се по гърдите, онези окаяници, които Го разпнали, а Тялото висяло – твърде дълго... Висяло, докато не дошли тайните Христови учениците, „фарисеите“ Йосиф и Никодим, и снели от кръста окървавеното тяло на Спасителя, и Го положили върху постлано на земята чисто платно, измили кръвта и го преместили върху друга плащаница, чиста и суха.

Днес празнуваме едно от най-великите събития в земния живот на нашия Господ Иисус Христос – Неговото тържествено влизане в Йерусалим.

Необходимо е всички да разберете значението на този празник, за да може да разберете и смисъла на Входа Господен в Йерусалим, защото когато някой за първи път се запознава с Евангелието и стигайки до главата, която описва Господнето влизане в Йерусалим, може да се озадачи, дори да бъде в недоумение, тъй като на много други места в Евангелието вече е чел, че нашият Господ Иисус Христос винаги и неизменно е отхвърлял от Себе си всякакви почести и превъзнасяния, защото бил кротък и смирен по сърце.