България-новинарски блок

Пожарът в катедралата „Нотр Дам” като че ли изпепели и едни кадри, които от няколко дни обикалят световните (и родни) медии, разпалвайки хиляди коментари и полемики в обществото и в социалните мрежи. Въпросните кадри са от аудиенция на папа Франциск при президента на Южен Судан и лидера на опозицията и на тях се вижда как главата на (Римо) Католическата църква се навежда ничком, последователно целува краката на двамата политически лидери и ги моли да не допускат нова гражданска война.

 Архиепископ Серафим (Соболев) - 1881-1950 г.

Нашият Господ и Спасител, преди да излезе на открита духовна борба с княза на този свят и с всички негови зли духове, действащи в хората, се подложил на четиридесетдневен пост. С това Той показал огромната спасителна сила на поста за нас. Какво значение има за нас постът се вижда също от думите на Христос: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21).

За да протече литургията леко, но и без разсейване, старай се да се молиш така: по време на часовете упомени починалите и живите. Това споменаване ще се възнесе заедно с поменаването от свещенослужителя към небето и ще даде голяма отрада на душите на споменаваните. Няма значение къде става това – дали в олтара около Св. престол, или в притвора на олтара, или пък в църквата – Господ навсякъде ще го чуе…

       ЗА ПРИЗОВАВАНЕТО НА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ КЪМ СПАСЕНИЕ. ЗА СПАСИТЕЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНИТЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОТ НАС

        На всяко вечерно богослужение ние слушаме боговдъхновената предсмъртна песен на праведния Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя кораб, Владико…” Тази дивна песен нашата Църква е взела от евангелското повествование за Сретение Господне, за което ние, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чухме днес на литургията.

… Възлюблени, много синове и дъщери ще намерите, които обичат родителите си, но малцина са, които ги почитат. Да почиташ баща си и майка си, това значи да не се срамуваш от тях, когато се издигнеш на високо стъпало в живота, а те останат долу в своята необразованост и простоватост.

Чувал съм за българин, родом от самоковските села, който отишъл в чужбина и се издигнал до там, че станал професор по медицина в една от най-големите европейски столици.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Днес, възлюбени братя и сестри, Православната църква ни поднася символи и множество предобрази от Свещеното Писание на Ветхия Завет за кръщението на Господа Иисуса Христа и освещаването на целия човешки род в Тайнството кръщение.

Така, ние чухме прочетеното, как ветхозаветният пророк Моисей превел евреите през Червено море, водата се разделила на две, станала като стена „оттук и оттук” и евреите преминали през морето като по суша.

Който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17).

Ето, възлюбени братя и сестри, посрещаме и Новата година, 1880 години от Рождество Христово. Още една новост към различните нови неща. Почти всички толкова много обичаме новите неща, всеки според своя характер, наклонности, навици или според така наречената собствена своя специалност, според естеството на професията и службата си.

Не съм се срещал лично с отец Йоан. Не успя да се случи. Но той завинаги е в моята душа, в благодарната ми памет и в молитвите ми. Моля се за скъпия батюшка и се надявам на неговото застъпничество пред Господа. Отец Йоан ми помогна много. Впрочем, нека всичко да върви по реда си.

През 1988 г. завърших Медицинския факултет на университета. Лекарската ми специалност е психиатрия.

 Днес мнозинството християни не правят разлика между изобличаване и осъждане. Те считат и едното, и другото за нещо положително, щом се върши в името на истината и правдата. С това може да се обясни често срещаното отъждествяване на осъждането с изобличаването.

Но колкото и да е понятно на вид, такова отъждествяване е недопустимо. То стои в противоречие с Евангелието и със законите на духовния живот.

Поради греха в живота има много неправди. Често се чува, че някой пострадал несправедливо, а друг страда дълго време също така несправедливо. Но случайности няма. Човек може да пострада без видима причина, а това се допуска от Божия промисъл за изкупване на извършени грехове, понякога даже забравени. Има и друго несправедливо на вид страдание, предизвикано от невидимите сили на злото, които завиждат на благочестивия живот на добрия човек и чрез зли хора го измъчват.