България-новинарски блог-теология

Според древно предание, приемано от Православната Църква, свети евангелист Лука, ученик и сътрудник на апостол Павел, владеел изкуството на живописта. Задоволявайки благочестивото желание на вярващите да виждат лика на Божията Майка и след заминаването ? от земния живот, той нарисувал Нейна икона и когато я показал на Приснодевата, Тя рекла: „Благодатта на Родилия се от Мен и Моята да бъде с нея”.

Подобаващо прочее някой би ни похулил, че сме не само леностни и нерадиви за доброто, но и скъперници спрямо приобщаването на единоплеменниците [си] към доброто, ако бихме отминали с мълчание житието на блажения Иван и не бихме [го] поднесли с всяческо старание написано от нас, доколкото можем, като образополагащ образец на желаещите доброто и за ревнителите на добродетелта, щом и така ползата стига до нас преди [да стигне до] другите.

От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница^[1], настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците^[2].Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей^[3].

Паметта на блажената старица Макрина Васопулу (†1995) се чества на 4 юни.

Герондиса Макрина е първата игумения на девическия манастир в чест на иконата на Божията Майка „Одигитрия“ в селището Портаря Волу (Гърция). Тя е била духовно чедо на преподобни Йосиф Исихаст и Стареца Ефрем Филотейски и Аризонски (Мораитис).

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

 Прелиствайки страниците на човешката история, ние се срещаме със съдбите на хора, които слагат печат върху цяла епоха, върху историята. Техните съдби стават повратен момент за всички следващи поколения. Тези хора са като указателни табели по пътя. Животът им е живот от друго качество, далече от изгоди и празни цели. Тяхното дело, приносът им в историята е получил главозамайващ размах, наследството им е безценно. Източник и движеща сила в техния живот е била любовта - безгранична, стигаща до саможертва и отричане от себе си. Главното за тях е човекът, всеки, независимо какъв е той.

 (Празникът ? е на 11/24 юни).

Недалеч от Карея, в местност, принадлежаща на манастира „Пантократор”, се простира голяма долина, в която се намират множество келии. Сред тези монашески убежища се издигала съществуващата и сега келия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка.

В Христовата Църква всеки ден се споменават един или няколко светии. Освен това всеки ден от седмицата е посветен на особено поменаване; така например съботата е посветена на паметта на всички светии и починали. Молейки се ежедневно за починалия при всяко богослужение, Църквата изисква и от своите членове да не забравят отишлите си от този свят, да се молят колкото е възможно по-често и усърдно; но особено усилени молитви за починалите изисква Църквата в събота като ден, нарочно посветен на спомнянето на всички светии и всички починали.

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име;

да дойде Твоето царство;

да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на длъжниците си;

и не ни въвеждай в изкушение,

но ни избави от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!

Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците — т.е. на всички, които не са православни — е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване с еретици. Защото “какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо между тъмнина и светлина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (ІІ Кор. 6, 14–15).     

Според 45-то Апостолско правило “Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи да действуват в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат (т.е. лишен от сан)”. 

Сляпата Къртица и Слънцето

Къртицата каза: „Няма Слънце! Няма! Ако имаше, аз щях да зная. Аз всичко виждам, всичко зная. И никой, никой не може да ме убеди, че съществувало било Слънце“.

С удивително самочувствие тя рече и отсече! Убедена твърдо в правотата си, Къртицата упорито повтаря и разгласява своята истина. Нашироко и надълбоко. Бедната Къртица! Вика и се надвиква. Спори в диспут. Артистично държи микрофона. Иска всички да ? повярват.