България-новинарски блог-теология

       ЗА ПРИЗОВАВАНЕТО НА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ КЪМ СПАСЕНИЕ. ЗА СПАСИТЕЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНИТЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОТ НАС

        На всяко вечерно богослужение ние слушаме боговдъхновената предсмъртна песен на праведния Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя кораб, Владико…” Тази дивна песен нашата Църква е взела от евангелското повествование за Сретение Господне, за което ние, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чухме днес на литургията.

… Възлюблени, много синове и дъщери ще намерите, които обичат родителите си, но малцина са, които ги почитат. Да почиташ баща си и майка си, това значи да не се срамуваш от тях, когато се издигнеш на високо стъпало в живота, а те останат долу в своята необразованост и простоватост.

Чувал съм за българин, родом от самоковските села, който отишъл в чужбина и се издигнал до там, че станал професор по медицина в една от най-големите европейски столици.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Днес, възлюбени братя и сестри, Православната църква ни поднася символи и множество предобрази от Свещеното Писание на Ветхия Завет за кръщението на Господа Иисуса Христа и освещаването на целия човешки род в Тайнството кръщение.

Така, ние чухме прочетеното, как ветхозаветният пророк Моисей превел евреите през Червено море, водата се разделила на две, станала като стена „оттук и оттук” и евреите преминали през морето като по суша.

Който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17).

Ето, възлюбени братя и сестри, посрещаме и Новата година, 1880 години от Рождество Христово. Още една новост към различните нови неща. Почти всички толкова много обичаме новите неща, всеки според своя характер, наклонности, навици или според така наречената собствена своя специалност, според естеството на професията и службата си.

Не съм се срещал лично с отец Йоан. Не успя да се случи. Но той завинаги е в моята душа, в благодарната ми памет и в молитвите ми. Моля се за скъпия батюшка и се надявам на неговото застъпничество пред Господа. Отец Йоан ми помогна много. Впрочем, нека всичко да върви по реда си.

През 1988 г. завърших Медицинския факултет на университета. Лекарската ми специалност е психиатрия.

 Днес мнозинството християни не правят разлика между изобличаване и осъждане. Те считат и едното, и другото за нещо положително, щом се върши в името на истината и правдата. С това може да се обясни често срещаното отъждествяване на осъждането с изобличаването.

Но колкото и да е понятно на вид, такова отъждествяване е недопустимо. То стои в противоречие с Евангелието и със законите на духовния живот.

Поради греха в живота има много неправди. Често се чува, че някой пострадал несправедливо, а друг страда дълго време също така несправедливо. Но случайности няма. Човек може да пострада без видима причина, а това се допуска от Божия промисъл за изкупване на извършени грехове, понякога даже забравени. Има и друго несправедливо на вид страдание, предизвикано от невидимите сили на злото, които завиждат на благочестивия живот на добрия човек и чрез зли хора го измъчват.

Седмата заповед гласи: Не прелюбодействай.

Ако в Стария Завет Господ е заповядал сурово да се наказва за прелюбодеяние, то в Новия Завет Той изисква от човека целомъдрие не само в постъпките, но и в мислите: който гледа с желание, той вече прелюбодейства. Прелюбодеянието лишава човека от богообщуване а, следователно, и от Царството Божие, което, по думите на Спасителя, вътре във вас е. В заповедите за блаженството Господ казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Значи непременното условие за богообщуване, както и за виждането на Бога, е чистотата на сърцето.

Богословие на събитията

на Въведение на Пресвета Дева Мария в Йерусалимския храм

Въвеждането на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм се извършило според запазените разкази на Свещ. Предание по следния начин. Праведните родители на Пресвета Дева Мария Йоаким и Анна, подобно на Анна, майката на пророк Самуил, молейки се за избавление от безплодието, дали свещен обет, че ще посветят в служба на Бога своето дете, ако Бог ги дари с рожба.[1][1]

Мнозина християни смятат, че постът е установен с единствената цел да подчини тялото на душата. Св. Григорий Богослов нарича тялото „нощна и страстна прислужница”. Душата е царица, а тялото - нейна робиня, която трябва да работи за славата на своята царица. Но тази „робиня” е своенравна, непослушна, склонна е да се бунтува и затова често е необходимо насилствено да бъде принуждавана да се подчинява.