България-новинарски блог-теология

Сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11)

Възлюблени, Бог е създал мъжа и жената с цел да продължават, по Негово благословение, да дават живот на нови човешки поколения на земята. Това обаче, съгласно буквата и духа на Словото Божие, не трябва да става безразборно, а в законните рамки на брака, който е възведен от Христа Спасителя в светиня и който в Църквата Христова е поставен между седемте църковни тайнства.

Авва Пимен добре е казал, че преуспяването на монаха се про­явява в изкушенията: защото монах, който истински пристъпва да служи на Бога, е длъжен, както говори Премъдрият, да приготви ду­шата си за изкушение (Сир. 2,1), за да не се чуди и да не се сму­щава никога от нищо, случило се с него, вярвайки, че нищо не става без Божия Промисъл.

Олтарната икона на св. Петка от едноименния Чепърленски манастир

През 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни наредил по стария римски път Via Diagonalе, минаващ през Западна България, да бъдат пренесени мощите на света Петка Търновска на път от завладяната Сърбия за Цариград. Както се предполага, в този регион мощите на светицата са пренощували, което за поробеното българско население е било истинско събитие и запомнящ се духовен празник.

Който встъпва в битка и иска да удържи победа, нека като с броня да се облече в славните доспехи на смирението. Оръжие на лукавия е гордостта, с нея той умъртвил нашия отец Адам; с нея той умъртвява и всички негови чеда. А оръжие на нашия Господ е смирението, това оръжие Той е приготвил за лукавия, с него е низвегнал сатаната от върха на самоуправното господство. Със смирение се въоръжавали апостолите, с него побеждавали истински вярващите; то донасяло победа и на древни, и на нови.

Св. апостол Андрей Първозвани проповядвал по бреговете на Черно море

Балканският полуостров като кръстопът между Близкия Изток и Западна Европа бил предмет на сериозно внимание от страна на апостолите. Те проповядват и в земите, които по-късно стават отечество на българите. Първозваният апостол Андрей, брат на апостол Петър, обходил брега на Черно море на път за Южна Русия. Той основал църкви в Малка Скития (сегашна Добруджа) и лично ръкоположил епископи и презвитери.

Над нас е разпрострян небесният покров на светиите; как да се сподобим с техните милости?

Празникът Покров на Пресвета Богородица открива преутешително и прерадостно за мислените ни очи зрелище! - Открива небето и там Владичицата Богородица, която ходатайства за нас пред Господа и увлича след себе си към също такова застъпничество и целия лик на светиите, силни с дръзновението си пред Господа; а след тях открива и Самия Господ на всичко, Който се вслушва в това застъпничество и се скланя към него.

 Оптинските старци предпазвали от изпадане в униние, тъга и леност. За това, какво е унинието, преподобният Амвросий пише:

„Унинието е като мързела, само че е още по-лошо. От униние отслабват и тялото, и духът. Не ти се иска нито да работиш, нито да се молиш: на църква ходиш без желание, формално; и човек напълно се отпуска”.

„Носът съвсем бе скрил лицето си във високата твърда яка и се молеше с израз на най-голяма набожност“.

(Н. Гогол „Нос“)

Вече съм засягал темата за „моделирането” на православието през призмата на личното, за „напасването” на „(не)удобния” Христос и Неговите закони към нашите дребни, ръбести, криви, човешки рамки.

Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: „На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14)? И пак: „Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила?

Св. Николай Велимирович (1880 – 1956)

Из "Мисионерски писма":

Писмо 117 – До Станимир И., отговор на въпроса, действително ли вторник е нещастен ден.

И Вашият отец, казвате, е смятал вторник за нещастен ден, а ето сега и Вие. Мисля, че Вие грешите спрямо св. Йоан Кръстител, смятайки неговия ден за нещастен. Обаче денят на Вашата Кръстна слава се пада именно на празника на свети Йоан. (Всеки род в Сърбия има собствен „храмов празник“, който се нарича Кръстна слава. Тя е посветена на светеца защитник, който семейството наследява от своите предци по мъжка линия.